За нормалното двигателно развитие на децата може много да се говори, но днес ще говорим за ходенето. Обичайно, децата прохождат в различна възраст, но с наближаването на първата годинка, много родители се притесняват, ако малчуганът им не е направил първите си стъпки. Нормално е, детето да е проходило на възраст от 9 до 13 месеца, но се счита за нормално, дори и ако е проходило чак на 18 месеца.

1.    Детето лази, но не ходи

Нямате причина за тревога. Малките по-често опознават света лазейки, а и така развиват по-добре опорно-двигателната си система. Ако се чувства нестабилно на два крака, оставете го да ходи на четири, докато добие увереност, да се изправи само.

2.    Детето ми се движи като патица

Патешкото ходене е проблем, който много родители пренебрегват с лека ръка А в действителност то не е особено забавно. Патешкото ходене е допустимо за онези деца, които имат проблеми с двигателното развитие и този начин на ходене ги стимулира да ходят сами. Във всички други случаи е добре да коригирате походката на бебето, но без да го претоварвате.

3.    Детето не лази, опитвам се да го накарам да стои право

Много груба грешка. Когато се опитвате да научите детето преждевременно да се държи на два крака, то инстинктивно се опитва да прави крачки, но при това вие правите две основни грешки:

  • Прескачате етапи от нормалното развитие на детето, като пълзене и самостоятелно изправяне.
  • Натоварвате опорно — скелетната система преждевременно, преди да бъде в състояние да издържи теглото на тялото поради слабата и неразвита мускулатура.

Поради това при детето могат да се развият нежелани деформации на долните крайници.

Най-добре е в този случай да направите следното:

Осигурете на детето достатъчно пространство, в което не може да се нарани и го оставате да стои вътре и естествено, и нормално да се развива. След това то ще си премине през всички етапи на развитие: пълзене, изправяне с придържане, патешко ходене, ходене с подпиране, ходене от една точка до друга и след ставане от средата на стаята, без да се държи и накрая стабилно, контролирано ходене.

4.    Детето постоянно се подпира да не падне.

Много е лошо, когато децата, които са още нестабилни, се опитват да се подпират на едната ни ръка. Много често те се спъват, а в желанието си да защитим, инстинктивно ги стискаме за ръка.
Последното може да доведе до нарушения на раменната или лакътната кост, изкривяване на китката и дори до счупване на ключицата. Или други по-сериозни проблеми. Детските кости са крехки и лесно могат да се счупят или изкривят.

Затова, ако искате да опазите детето, по-добре вземете каишка—водач и съответно колани, колкото и смешно да ви изглеждат. И така водете детето, вместо да рискувате да падне.

5.    Детето ми често пада, трябва ли постоянно да го държа?

Разбира се, че трябва да позволите на децата да падат, защото само така ще се научат, че трябва да сложат ръцете пред лицето, за да не се наранят. Това е много важно. И е добре да се научат по-рано, отколкото късно, когато могат сериозно да се наранят.